Жълта Тинтява – Gentiana Lutea

Жълтата тинтява е многогодишно тревисто растение. Под земята растението развива късо, цилиндрично, напречно набраздено коренище - на върха с остатъци от листа и стъбла. Коренището преминава в дълъг до 1 м, дебел до 2,5 см, слабо разклонен месест корен. Коренът и коренището отвън са кафяви, а отвътре - жълтеникави. Стъблото е право, неразклонено, високо до 1,5 м, със срещуположни, накръст приседнали, дълги до 15 см, яйцевидни, с дъговидно жилкуване листа. Цветовете са разположени по много в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е пет-листна, тръбеста, кожеста. Венчето е също петлистно, жълто-оранжево или жълто, сраснало в основата си. Тичинките са 5 с дълги прашници. Плодът е кутийка, разпукваща се по два шева, с много семена. Тинтявата цъфти през лятото. У нас се среща и друг вид тинтява с тъмночервени точки по венечните листа.

Разпространение:

Среща се вече рядко из влажните каменливи склонове и поляни в съседство над горната граница на гората в Средна Стара планина Средните Родопи, Рила и Пирин.

Дрога от жълта тинтява:

Корените от жълтата тинтява – Radix Gentianae.

За дрога се използват корените на растението. Те се събират през есента (от август до септември). Изваждат се корените на 4—5-годишни растения, почистват се от почвените частици, измиват се, нарязват се, а по-дебелите се нацепват и веднага се подлагат на сушене на сянка или в сушилня при температура първоначално до 30°С, а след това до 60°С. При тези условия съдържанието на значителна част от свободните захари в корените на растението се запазва и в тях не протичат процеси на ферментация. Изсушените корени отвън са сиво-кафяви, а отвътре жълтеникави, със слаба характерна миризма и траен горчив вкус. Те имат гладък, небрашнен лом и са трошливи. При накисване във вода силно набъбват и стават меки, еластични. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Могат да съдържат влага не повече от 12%.

Химичен състав:

Дрогата съдържа горчиви гликозиди (3%) - генциопикрин (около 2%), получен в кристално състояние, генциамарин, генцизин, получен във вид на жълти игли, и амарогенцин. От тях най-висок индекс на горчивина има амарогенцинът.

В неферментиралата дрога се съдържат и значителни количества (около 20%) захари - тризахаридът генцианоза и дизахаридите генциобиоза и захароза. В състава на дрогата участвуват още алкалоидът генцианин, пектини (на тях се дължи понякога желирането на водните извлеци от дрогата), тлъсто масло, дъбилни и слузни вещества. Корените от жълта тинтява не съдържат нишесте.

Индексът на горчивина на дрогата е около 1:25000. Корените на разпространения у нас вид Gentiana punctata L. притежават същия, даже по-висок индекс на горчивина от корените на жълтата тинтява. Не по-малък е и индексът на горчивина на надземната част на дребния по размери вид G. Bulgarica Vel. Широко прилаганата от народната медицина синя тинтява G. asclepiadea има много по-нисък индекс на горчивина.

Действие и приложение на жълта тинтява:

Корените на жълтата тинтява и препаратите от нея стимулират екскрецията и моторната функция на стомашно-чревния тракт, както и на черния дроб и жлъчния мехур. Под тяхно въздействие се засилва отделянето на слюнка и жлъчен сок, с което се повишава апетитът, регулира се разстройството на храносмилането, повишава се възбудимостта към хранителни дразнители, усилва се чревната дейност. Жълтата тинтява е особено ефикасна при хронични разстройства на екскреторната дейност. При повишена киселинност в стомаха не се наблюдава засилване на екскрецията. Предписва се при чревни колики и запек, при жълтеница, малокръвие и др.

Според народната медицина корените на тинтявата се използуват и при стомашен катар, колики, ентерит, заболявания на черния дроб, подагра, глисти, пясък в бъбреците.

Коренът на тинтявата се прилага под форма на студен извлек. Половин чаена лъжичка ситно нарязани сухи корени на тинтява се заливат с 400 г студена вода. Оставят се да киснат в продължение на 8 часа. От извлека се приема по 60—120 г според възрастта 3 пъти дневно 30 мин преди ядене.