Див Кестен – Aesculus Hippocastanum

Дивият кестен е дърво с голяма, добре облистена корона. Достига на височина до 30 м. Листата са с дълги дръжки, дланевидно перести, със 7—9 дяла. Листчетата са заострени и леко назъбени. Цветовете са бели (с червеникаво петно) или розови (с жълто петно), събрани в конусовидни, изправени, големи, гроздовидни съцветия. Повечето цветове в съцветието са мъжки, а само няколко са двуполови или женски. Чашката е звънчевидна, 5-листна, опадваща. Венечните листа са 4, 2 от които са обърнати надолу, с вълнообразно нагънат ръб. Тичинките са 7—8, по-дълги от венечните листчета, извити, с червени прашници. Яйчникът е горен, тригнезден, с 1 стълбче. Плодът е разпуклива кутийка, покрита с остри шипове. Съдържа 1—3 семена, които са покрити с твърда, кожеста, кафява обвивка. Растението цъфти през периода април-май.

Разпространение:

В диво състояние у нас растението се среща само в Преславския балкан. Като декоративно дърво е разпространено из цялата страна.

Дрога от див кестен:

Стъблената кора и семената на кестена – Cortex et Semen Hippocastani. За целите на фитотерапията се използуват още и цветовете, и листата на растението.

Кората се събира през ранна пролет (март), преди да са започнали усиленото движение на соковете и разлистването. Суши се на открито на сенчесто място или в сушилня при температура 50°С. Семената се събират след разпукването на зелената им обвивка (през септември-октомври) Сушат се на открито на сянка или в сушилня при температура, не по-висока от 60°С. Като дрога семената са червено-кафяви, без миризма, с горчиво-стипчив вкус и допустима влажност до 12%. Съхраняват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав:

Кората съдържа около 6% бетулин и ескулетин (кумаринови гликозиди), фракснн (гликозид), есцин (тритерпенов сапонин), смолисти вещества, дъбилни вещества и др., а цветовете и листата — гликозиди на кемпферола, флавоноидите кверцетин, кверцитрин, рутин, изокверцитрин, каротиноидн (листата), пектинови вещества, таниново вещество, холин, пуринови производни (аденозин, аденин, гванин) и др. Семената съдържат флавоноиди — спиреозид и посочените по-горе, сапонина есцин (8—10%), катехинови танини (2%), смолисти вещества, тлъсто масло (до 7%) белтъчни вещества, фитостерини, витамините С, Б1 и К.

Действие и приложение на див кестен:

Ескулинът участвува в колоид-химичните процеси, протичащи от двете страни на клетъчните мембрани, и повишава устойчивостта на стените на капилярите и на червените кръвни клетки. На това се дължи благоприятното съдосвиващо и болкоуспокояващо действие на дрогата при разширени вени, хемороиди и тромбофлебит. Дрогата намира приложение и при стомашен катар, кашлица и възпалена лигавица на гърлото (гаргара).

Според народната медицина плодовете от диви кестени се използуват при ревматизъм, подагра и ишиас, при съдови спазми, смутена жлъчна екскреция, бронхит, магарешка кашлица, туберкулоза, смущения в храносмилателния тракт, рак, маточни кръвотечения и др. Семената се прилагат под форма на запарка. Една чаена лъжичка нарязана дрога се залива с 400 г кипяща вода и се оставя да кисне в продължение на 2 часа. От запарката се приема по 100 г 3 пъти на ден преди ядене. Приготвя се също и отвара — една супена лъжица листа или една чаена лъжичка дребно наситнена кора се варят с 400 г вода в продължение на 10 мин. Отварата се приема по описания по-горе начин.