Великденчето е многогодишно тревисто растение с пълзящо или повдигнато стъбло, високо до 30см. Листата са елипсовидни или обратно яйцевидни, назъбени, окосмени, с къса дръжка. Цветовете са бледо сини, събрани в гроздовидни съцветия, с 4 листна чашка, 4 листно венче и две тичинки. Плодът е многосеменна двугнездова кутийка. Цъфти през пролетта и в началото на лятото (април-юни).
Разпространение
Среща се из храсталаците и горите в цялата страна. Обича влажните почви.
Дрога от великденче
За билка се използват стръковете на великденчето (Herba Veronicae).
Растението се бере по време на цъфтене. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Пази се на сухо и проветриво място.
Химичен състав
Дрогата от великденче съдържа гликозида аукубин, горчиви и дъбилни вещества, етерично масло, сапонини, органични киселини, смоли и др.
Действие и приложение на великденче
Дрогата улеснява откашлянето и действа секретолитично при хронични бронхити и бронхиална астма. Притежава диуретично действие.
От народната медицина се използва и при подагра, бъбречно каменна болест, ревматизъм, възпаление на пикочния мехур, хронични кожни заболявания и фурнукуили. Растението, накиснато в растително масло, се смята за добро средство за лечение на гнойни рани и слънчеви изгаряния на кожата. Действието на дрогата е слабо.
Дрогата се прилага под формата на запарка. Една супена лъжица ситно нарязано великденче се залива с 400г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 30 мин. Извлекът се прецежда и от него се приема 3 пъти на ден по 120г преди ядене.
Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!
Източник
"Природна Аптека" Д.Памуков, Х.Ахтарджиев