Градински Чай – Salvia Officinalis

Градинският чай е многогодишно полу-храстовидно растение с многобройни, разклонени, вдървенели в основата си, тревисти в горната си част, четири ръбести, окосмени стъбла. На височина достига до 1 м. Листата са срещуположни, продълговати или ланцетни, стеснени в основата си, тъпо назъбени, с два малки прилистника, мрежесто жилкувани. По-младите листа са сиво окосмени, а по-старите са зелени. Цветовете са едри, синьо-виолетови, с дълго до З см венче, разположени от 6 до 12 по върха на стъблото. Чашката е с фуниевидно заострени дялове, звънчевидна, двуустна. Горната устна на венчето е почти изправена, а долната - триделна. Тичинките са две, със силно извити дръжки. Плодът е съставен от 4 орехчета, които се разпадат при узряване. Цялото растение има специфична приятна миризма.

Разпространения:

Отглежда се в цялата страна като градинско растение или за медицински цели.

Дрога от градински чай:

Листата на растението се берат през периода, когато се развиват цветните пъпки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Ако зелената маса се използува за получаване на етерично масло, събирането на листата става през периода на пълния цъфтеж (юни—септември). Най-голям добив на етерично масло се постига от 2 до 6 годишни растения. Дрогата има бледо зелен цвят, приятна миризма, стипчиво-парлив вкус. Опакова се в чували или бали. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Химичен състав:

Листата съдържат етерично масло (1—2,5%), сапонини, дъбилни вещества (катехини) (3—8%), гликозиди, горчиво вещество, смолисти вещества (5—6%), фумарова киселина, олеанолова кисели! Хлорогенова киселина, пентози, восъци, аминокиселини (аспарагин, глутамин), витамин С, каротин, фитонциди. Етеричното масло се състои от туйол (30—50%), борнеол (8—14%), туйон, цинеол (15%), камфора, пинен, салвен и други терпени.

Действие и приложение на градински чай:

Дрогата и препаратите, приготвени от нея, отслабват екскреторните функции на организма - - намалява екскрецията на потните жлези и се прилагат при нощно изпотяване у болния от туберкулоза, както и при изпотявания, дължащи се на вегетативни смущения и климакс. Намаляват също и млечната екскреция у кърмачки. Действат противовъзпалително при остри и хронични заболявания на храносмилателния тракт (колит, гастрит, язва, метеоризъм, диария), жлъчни пътища и черния дроб, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур. Градинският чай се употребява под форма на гаргара при ангина и възпалителни процеси на устната кухина, при бронхит под форма на инхалация, масло от градински чай, при кръвохрачене при туберкулозно болни, хемороиди, продължителна менструация, под форма на компреси при трудно заздравяващи рани и екземи.

Дрогата се прилага като запарка. Една-две супени лъжици ситно нарязани листа от градински чай се заливат с 400 г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 20 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие по 120 г 3 пъти на ден 15 мин пред и ядене. Гаргара се прави със същата запарка в продължение на 2—3 мин през 3 часа.