Дяволска уста - Leonurus Cardiaca

Дяволската уста е многогодишно тревисто растение, високо 50—120 см, с право, четири ръбесто, надлъжно набраздено, кухо и покрито с власинки стъбло. Листата са на дълги дръжки, голи или покрити с власинки, като долните са дланевидни, 5-делни, в основата сърцевидни, а горните —овално ланцетни, с три заострени дяла. Всичките отгоре са тъмнозелени, а отдолу по-светлозелени. Цветовете са разположени в прешлени по няколко в пазвите на горните листа. Чашката е фуниевидна, с 5 твърди, закривени навън зъбчета. Венчето е светлочервено, тръбесто, в основата си отвътре с пръстен от власинки. Плодът е сух, разпадлив на 4 тристенни орехчета. Растението цъфти през втората половина на лятото.

Разпространение:

Среща се из нивите, по тревистите места и покрай дворовете в цялата страна.

Дрога от дяволска уста:

Стръковете от дяволска уста – Herba Leonuri.

Надземната част на растението се събира през периода на цъфтенето (август). Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опакова се в бали или чували. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържа влага до 13%.

Химичен състав:

Дяволската уста съдържа горчивото вещество леонурин, следи от етерично масло, дъбилни вещества (5—8%), смолисти вещества, алкалоиди (стахидрин, бетоницин, мондрин, турицин), холин, флавоноиди, гликозиди, органични киселини и др.

Действие и приложение на дяволска уста:

Дрогата и препаратите от нея имат антиконвулсивно и успокоително върху централната нервна система действие и се прилагат при неврози. Притежават и тиреостатично действие, поради което са добро лечебно средство при климактерични оплаквания и лека форма на тиреогоксикоза (Базедова болест). При приложение на дрогата се забавя сърдечният ритъм, увеличава се силата на сърдечните съкращения и се понижава артериалното налягане, поради което с нея се получава благоприятен ефект при хипертония, сърдечносъдова невроза, стенокардия, кардиосклероза, ми-окардиопатия, сърдечен порок, гръдна жаба. Освен това намира приложение при закъсняваща и болезнена менструация,при анемия и като диуретично средство.

Установено е, че растението не е отровно. Народната медицина го употребява и при безплодие, малария, умствена преумора, главоболие, като и укрепващо средство при туберкулоза, против кашлица, под форма на компреси при изгаряния и рани, като стомашно и потогонно средство и др.

Дрогата се използува под форма на запарка. Две супени лъжици дрога се залива с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 2. часа. От прецедената запарка се приема по 100 г 4 пъти на ден. Дрогата може да се приема и под форма на прах - по 2—4 г на ден.