Бяла бреза – Betula Alba

Бялата бреза е дърво, високо до 20-30 м, с бяла кора, която е напречно напукана и се лющи в хоризонтална посока на ивици. Листата са почти ромбични, с дълги дръжки, заострени, двойно назъбени, отдолу светлозелени, отгоре тъмнозелени и лъскави. Младите листа са слабо окосмени и отделят лепкав смолист екскрет. Цветовете са еднополови. Мъжките са събрани в цилиндрични, увиснали надолу реси с четириделен околоцветник и две тичинки, а женските в цилиндрични реси без околоцветник и с двугнездов яйчник. Плодът е сплескано орехче, снабдено с две ципести крилца.

Бялата бреза се среща из горите в предпланинските райони на страната. Култивира се навсякъде като декоративно дърво. За дрога се използва кората на бялата бреза, листата и пъпките – Cortex, Folia et Gemmae Betulae.

Пъпките се берат през пролетта от по-стари дървета преди разпукването им (април-май). Те се отрязват с клончетата и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Изсушените пъпки при стриване имат приятна миризма и тръпчив вкус. Листата се берат през пролетта преди и през време на цъфтенето. Сушат се на сянка или в сушилни при температура до 30-40 градуса. Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, а отдолу светлозелени, без миризма и с нагарчащ вкус. Корите се берат през ранна пролет, като се сушат на слънце или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената кора отвън е бяла, а отвътре сиво-червеникава, без миризма, с горчив вкус. Съхранява се в проветриво и сухо помещение.

Кората от бяла бреза съдържа около 10 % от веществото бетулин, фитостерин, бетулозид и гаултерин, гликозиди, горчиви вещества, сапонини, бетулоретинова киселина, худроксилактони, тритерпени, един стероид, около 10% дъбилни вещества, етерично масло, което се състои предимно от метилсалицилат, багрилни вещества и др. Бетулинът се съдържа в тънкостенните коркови клетки на кората като безцветна маса. Пъпките съдържат около 5 % етерично масло, сапонини, горчиво вещество и др. Листата съдържат около 3% сапонини, спиракозид и хиперозид (гликозиди), смоли, 9% дъбилни вещества от пирокатехиновата група, бетулаалбин, 9% захар, инозит, горчиви вещества, около 0,005% етерично масло, жълти багрилни вещества и др. Основното действащо вещество в посочената дрога наред със сапонините е и етеричното масло.

При суха дестилация на дървесината се получава катран, в чиито състав влиза около 6% феноли – гваякол, крезол и др. Сокът от размачканите листа на брезата съдържа и 1 % инвертна захар, ябълчна, лимонена, никотинова, аскорбинова киселина, соли аминокиселини и др.

Отварата от листа и пъпки от бреза повишава силно диурезата при отоци от сърдечен и бъбречен произход (лечението се провежда под лекарски контрол, тъй като отварата от брезови пъпки дразни силно бъбреците) и разтваря камъни в бъбреците и пикочния мехур. При лечение на ревматизъм могат да се правят компреси със запарка от листа или смачкани пресни листа. Премахва спазмите на гладката мускулатура на стомаха и червата. Запарката от пъпки, брезовият сок катранът се използват при лечение на остри и хронични форми на екземи, при лечение на трудно заздравяващи рани, ерозии на кожата, при възпаление на кожата с гнойни огнища, лишеи, косопад. Според народната медицина запарка от млади листа на бреза се приемат и при атеросклероза, разстройство на нервната система, като стимулиращо средство, при бъбречни и жлъчни колики, като противовъзпалително, антисептично и витаминно средство.

Катранът от бяла бреза, получен при сухата дестилация на кората, има бактерицидно действие. Дрогата се прилага под формата на запарка. Една супена лъжица брезови листа (или брезови пъпки) се заливат с 400г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 20 мин. Извлекът се изпива на три пъти по 100г преди ядене.