Анасонът е едногодишно, тревисто растения. Стъблото му е изправено, цилиндрично, достигащо на височина до 60см. В горната си част то е разклонено и голо. Листата на анасона са с различна форма, долните са закръглени, сърцевидни, едро назъбени, с дълги дръжки. Средните са плитко триделни. Горните са сложни – двойно до тройно перести, нарязани, почти приседнали. Цветовете са бели, дребни, разположени в сложни 8-12 лъчни сенници. Тичинките са 5 на брой. Плодчетата са с яйцевидна или обратно крушовидна форма, слабо сплескани в страни, по-широки към основата си. На върха се намират пет зъбна чашка и издут над плодников диск с остатъци от две стълбчета. Плодчетата са покрити с власинки. Външната им страна е издута, а вътрешната плоска. Всяко от тях има по 5 надлъжни гладки прави ребра, като 3 от тях се намират по изпъкналата част, а 2 отстрани. Дължината им е 3-5 мм, а ширината 2-3 мм. Във вътрешността им е разположено едно семе, сраснало с плодната обвивка. Имат сиво-зелен цвят.
У нас анасонът не се среша в диво състояние, а се култивира в топлите части на сраната (Старозагорско, Харманлийско, Първомайско и др.).
Използват се плодчетата на анасона (Fructus Anisi), както и полученото от плодчетата анасоново масло (Oleum Anisi).
Плодчетата на растението се събират през юли при потъмняване на стъблото малко преди пълното узряване на семената, за да се избегне уронването им. Откъсват се стъблата заедно с плодчетата сутрин рано или вечер по хладно и се разпръскват да съхнат до пълното узряване на семената. Изсушените плодове имат сиво-зелен цвят, сладникав вкус и приятна миризма. Могат да съдържат влага не повече от 12%. Пазят се в сухо и проветриво помещение.
Плодът съдържа 2-6% етерично масло, около 10-30% мазнини, холин, 20% белтъци, захари, кумарини, стигмастерин и др., а етеричното масло 80-90% анетол (носител на аромата), дианетол, метилхавикол, анизкетон, анизова киселина, анизалдехид. Анизалдехидът се получава при отлежаване на билката в резултат на окислителни процеси, които протичат в анасоновото масло. Плодчетата на българския анасон съдържат 2,4% анасоново масло.
Анасонът улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища (бронхит, трахеит, фарингит, ларингит, кашлица от различен произход), засилва стомашната екскреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискинезия и жлъчнокаменна болест. Поради болкоуспокояващото действие на анетола анасонът се предписва при колики в стомаха и червата и при метеоризъм. Етеричното масло действа пикочогонно и затова има добър ефект при възпаления, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Поради естрогенното действие на дианетола, който се съдържа в етеричното масло, билката подобрява функциите на млечните жлези и в резултат увеличава млякото у кърмачките, освен това действува благоприятно при намалена функция на яйчниците. Етеричното масло има противомикробно действие и е добро средство срещу външни паразити у човека и домашните животни. Маслото засилва кръвооросяването на кожата. Използва се и като ароматно средство.
Анасонът се прилага под формата на запарка. Три–шест чаени лъжички счукани плодчета анасон се заливат с 400гр. Кипяща вода. След 1 час извлекат се прецежда. Приема се по 60-120 гр. 3 пити дневно след ядене.
Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!
Източник
"Природна Аптека" Д.Памуков, Х.Ахтарджиев