Горицвет – Adonis Vernalis

Горицветът е многогодишно тревисто растение. Стъблото му излиза от много главесто коренище. Високо е до 40 см, покрито с власинки, слабо разклонено, гъсто облистено, в основата си почти голо. Листата са тройно до четворно тънко пересто нарязани, а отделните листчета - тесни, заострени, целокрайни. Долните и средните листа полуобгръщат стъблото. Цветовете са едри, разположени по единично на върха на стъблото и разклоненията му. Венче листчетата са светложълти до оранжево жълти, 20 до 25 на брой, продълговати или ланцетни. Чашелистчетата са 5 на брой, елипсовидни, мъхнати отвън, опадващи. Тичинките и плодниците са много. Съплодието е овално с къси, завити надолу плодчета. Растението цъфти през ранна пролет едновременно с появяването на листата. Има горчив вкус и е отровно!

Разпространение:

Среща се у нас из ливадите, пасищата и каменливите места, храсталаците и варовитите почви навсякъде, но най-често в Югоизточна и Североизточна България.

Дрога от горицвет:

Стръковете на горицвета – Herba Adonidis vernalis (отровни!).

Дрогата се събира в периода от цъфтенето до плод образуването От събраните растения се отстранява долната стъблена част, която е дебела, люспеста. Така почистените растения се сушат бързо на сянка или в сушилня при температура до 55—60 С. Правилно изсушената дрога е светлозелена, с цветове, които са запазили естествения си цвят - златистожълт. По билката не трябва да има плодчета, което показва, че събирането й е закъсняло. Вкусът на сухата дрога е горчив. След изсушаването билката трябва да се чупи, а не да се превива. Съхранява се в чували или шперплатови каси на сенчесто, проветриво и сухо място. Дрогата може да съдържа влага не повече от 14%.

Забележка. Познат е и друг вид горицвет, който се различава от официалния по червения цвят на венечните листа. Действието му е по-слабо.

Химичен състав:

От дрогата са изолирани две фракции на гликозиди със сърдечно действие: адонизид, който е лесно разтворим във вода и алкохол и неразтворим в хлороформ, и адонивернозид — лесно разтворим в алкохол и хлороформ, а неразтворим във вода. Те съдържат повече от 10 гликозида с действие, подобно на това на строфантиновите гликозиди. Главна съставка на втората фракция е цимаринът, а от първата фракция е изолиран гликозид с висока биологична активност и действие, подобно на това на цимарина и конвалатоксина. Неговият генин (не захарната му част) е адонитоксигенин – изомер на строфантидина, а захарта е L-рамноза. Дрогата съдържа още адонивернит (флавонов гликозид), сапонини, фитостерини, холин, смолисти вещества.

Действие и приложени е на горицвет:

Гликозидите на горицвета действат подобно на дигиталиса, но не се натрупват в организма като тях. Те увеличават силата на сърдечните съкращения (ударния и минутния обем) и забавят ритъма, разширяват коронарните съдове, като отстраняват отоците у сърдечно болния. По този начин те подпомагат работата на сърцето при функционални и органични сърдечни заболявания, сърдечна невроза, затлъстяло сърце, Базедово сърце, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения. Дрогата се препоръчва също при ниско кръвно налягане, като нервно - успокоително средство при неврози и неврастении и като диуретично средство.

Народната медицина я употребява и при атеросклероза, епилепсия, болки и подуване на стомаха и червата. Дрогата се използува под форма на запарка. Една супена лъжица дрога се запарва със З00 г кипяща вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се прецежда и от нея се взема по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди ядене.

Лечението се провежда под лекарски контрол!