Глухарче – Taraxacum Officinale

Глухарчето е многогодишно тревисто растение късо, просто коренище, което преминава в дебел месест корен. От коренището се развива при основата розетка от листа. Петурата им е неправилно нарязана на едри, насочени надолу заострени дялове. От средата на розетката се развива голо, безлистно, цилиндрично, кухо стъбло, високо 20-30см, на върха, на което се намира една цветна кошничка, обвита с множество зелени листчета и състояща се от многобройни яркожълти езичести цветчета. Плодът е дребен, елипсовиден, на върха с хвърчилка от дълги власинки. Във всички органи на растението се съдържа млечен сок.

Разпространение:

Глухарчето се среща край потоците, по ливадите и тревистите места из цялата страна.

Дрога от глухарче:

Въведената във фитотерапията дрога са корените на глухарчето – Radix Taraxaci. Препоръчва се и стъблото заедно с листата поради съдържащия се в тях млечен сок.

Корените на растението се събират през есента, когато листната розетка започне да увяхва (август-септември) или през пролетта (април-май). Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Корените се сушат дотогава, докато при счупването им вече не се отделя млечен сок. Те имат светло- до тъмнокафяв цвят и слабо горчив вкус, нямат миризма. Корените, събрани през есента, са по-богати на лечебни вещества. Запазват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Могат да съдържат влага не повече от 14%.

Химичен състав:

Дрогата съдържа горчивото вещество тараксацин, цериловия алкохол лактоцерол (в млечния сок), каучук, инозит, холин, манит, дъбилни вещества, сапонини, органични киселини, смолисти вещества, слузни вещества, тритерпени (тараксерол, тараксастерол и псевдотараксастерол), стерини, мазнини (4-9%) (глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата, церотиновата и други киселини), белтъчни вещества (12-15%). През пролетта корените съдържат малко количество инулин, но през есента съдържанието му достига 40%. Свежото растение (листата и цветовете), съдържа ксантофилините лутеин и тараксантин,каротиноидни вещества (провитамин А), витамините С и В2.

Действие и приложение на глухарче:

Дрогата и препаратите от глухарчето засилват функциите на черния дроб, жлъчния мехур (холеретично и холагогно действие) и бъбреците, поради което се употребяват при чернодробни възпаления, заболявания на жлъчния мехур, жлъчни камъни, жълтеница, непълно усвояване на мазнините и като диуретично средство при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Прилага се и като противоглистно средство. Освен това стимулира и обмяната на веществата като възбужда апетита, подобрява храносмилането, действува благоприятно при стомашни и чревни смущения (стомашен и чревен катар, метеоризъм, запек), както и при диабет (листата на глухарчето). Укрепват съединителната тъкан и действа добре при артроза и подагра.

Народната медицина препоръчва корените от глухарче още при заболявания на далака, обща слабост, при анемии за подобряване състава на кръвта, при атеросклероза (това действие вероятно се дължи на свързване на холестерина), при хронични кожни заболявания. При авитаминоза С като усилващо и укрепващо средство се приемат свежите пролетни листа под формата на салата (листата се заливат с хладка солена вода и се оставят за 30 мин, за да се отстрани горчивината им) или на пресен сок от тях. Един курс на лечение със свежите листа трае от 4 до 8 седмици. Може да се използува и следната рецепта, 100г сок от пресни корени на глухарче, 15г 90% алкохол, 15г глицерин, 17г вода (приемат се по 1-2 чаени лъжички на ден). От пресния сок на листата могат да се вземат по 50-100г на ден. Препечените корени се използуват и под формата на кафе.

Сухата дрога се прилага като запарка или отвара. Две чаени лъжички дрога (нарязани корени) се заливат с 200 г кипяща вода. Остав1 се да кисне 30мин. След прецеждането запарката се изпива наведнъж вечер преди лягане. Една супена лъжица дрога се вари с 500г вода в продължение на 10 мин. От отварата се приема по 100г 4 пъти на ден.