Жиловлек – Plantago Major,P. Lanceolata

Едролистният жиловлек е малко, многогодишно, тревисто растение с безлистно стъбло, високо до 30 см. Листата са събрани при основата във вид на розетка. Те са с широко овална, целокрайна, слабо окосмена петура, отведнъж стеснени в дълга дръжка, със силно изпъкващи дъговидни жилки (успоредна нерватура от 3 до 7 жилки). Цветните клонки са ръбести, дълги и завършват на върха с класовидни съцветия, които се състоят от дребни белезникави цветчета. Венчето и чашката са четирилистни, а тичинките са 4. Плодът е двугнездова кутийка с по 1 семе във всяко гнездо при ланцетовидния, а с по 4—8 семена при едролистния. Цветът на семената е черно-кафяв. И двата вида цъфтят в периода от края на пролетта до края на лятото.

Разпространение:

Едролистният и ланцетовидният жиловлек се срещат из тревистите места, покрай пътищата и насипите, около храсталаците, по пасищата, ливадите и пътищата на надморска височина до 2000 м из цялата страна.

Дрога от жиловлек:

Листата от едролистния и ланцетовидния жиловлек – Folia Plantaginis majoris et Folia Plantaginis laneolatae.

Листата на растенията се събират в периода от май до октомври. Листата не се късат, а се отрязват и се внимава да не се измачкат. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 С. Изсушените листа имат зелен цвят, характерна нерватура и слабо горчив вкус, нямат миризма. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Могат да съдържат влага до 12%.

Химичен състав:

В листата и на двата вида се съдържат слузни и горчиви вещества, каротин, витамините С и К, лимонена киселина, танини, инвертин и емулсин (ензими), гликозидът аукубин (рунантин).

Листата и семената на ланцетовидния жиловлек съдържат и силициева киселина.

Действие и приложение на жиловлек:

Съставът и на двата вида жиловлек действува муцилагинозно и противовъзпалително, кръвоспиращо, бактериостатично, секретолитично и отхрачващо. Ланцетовидният жиловлек поради съдържанието на силициева киселина има благоприятно действие при заболявания на съединителната тъкан — вътрешни кръвоизливи и външни рани. Съдържащите се в двата вида горчиви вещества повишават апетита и стомашната екскреция и в по-малка степен стимулират кръвотворния апарат. На съдържанието на силициева киселина се дължи и благоприятното повлияване на по-леките форми на белодробна туберкулоза.

При това разностранно действие дрогата се използува при стомашно-чревен катар, метеоризъм, колики в червата, стомашна и дуоденална язва, при хронични възпаления на дихателните пътища (бронхиален катар, коклюш), астма, болести на черния дроб и жълтеница. Отвара от листата и смачканите пресни листа под форма на лапа действуват смекчително и успокояват болката при циреи, отоци от травма, ухапвания от насекоми.

Дрогата се цени много от народната медицина. Тя се препоръчва и при възпаление на пикочния мехур, разширени вени, гъбични заболявания, често уриниране, при дизентерия, възпаление на венците, за компреси при възпаление на очите, отоци от ужилвания и др. Сироп от жиловлек е много добро средство против кашлица в детската практика. Приготвя се от сок от пресен ланцетовиден жиловлек, смесен с равно количество мед и варен в продължение на 20 мин (в добре затворена опаковка може да се съхранява дълго време). Отварата се приготвя от 2 супени лъжици дрога с 400 г кипяща вода. Вари се 10 мин. След това се прецежда, подслажда се с мед и от нея се приема 3 пъти дневно по 50—120 г според възрастта 30 мин преди ядене.