Дилянка – Valeriana Officinalis

Дилянката е многогодишно тревисто растение с право, просто, цилиндрично, надлъжно набраздено стъбло, високо до 1 — 1,5 м. Листата й са текоперести, долните - с дръжки, а горните - седящи. Цветовете са дребни, белезникави или бледорозови, събрани в големи щитовидни полусенници. Плодът е малко яйцевидно орехче, снабдено с разперени хвърчилка. Коренището е вертикално, късо и дебело, отвътре кухо. От него излизат многобройни коренчета. Цъфти в периода от началото на пролетта до средата на лятото.

Разпространение:

Среща се навсякъде из храсталаците и поляните по влажните сенчести места с надморска височина до 1500 м. През последните години количеството на билката, събрана от естествените находища, намалява и не задоволява нуждите на страната, поради което растението се култивира. Благодарение на високото качество на нашата дрога тя намира добър прием и на европейския пазар.

Дрога от дилянка:

Корените и коренищата на дилянката – Radix et Rhizoma Valerianae.

Коренищата заедно с корените се изваждат през есента, когато надземните стъбла започнат да изсъхват. Изкопаните коренища се изчистват от стъблените части и от полепналата по тях и корените пръст, подреждат се в кошове и се измиват чрез няколкократно потапяне в студена вода. После коренищата и корените се «решат» със специален железен гребен. По този начин от дрогата се отстраняват нишковидните коренови влакна. Веднага след това корените и коренищата се нацепват надлъжно и се сушат на открито, проветриво място или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушените корени имат светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Характерната валерианова миризма се появява при сушенето. Прясното коренище не притежава тази миризма. Опаковат се в бали или чували. Съхраняват се на сенчесто, сухо и проветриво място. Могат да съдържат влага не повече от 16%.

Химичен състав:

Дрогата съдържа етерично масло (0,1—2%), което придава специфичната миризма на корените. В състава й влизат естер на алкохола борнеол с изовалериановата киселина, миртенол, лимонен, камфен, сесквитерпени. Корените съдържат още алкалоиди (валерин, хатинин), валепотриати, холин, гликозиди, хлорогенова киселина, ферменти (каталази, оксидази, пероксидази, липази, линамарази), захари, скорбяла, дъбилни вещества, смолисти вещества, флавоноиди и свободна изовалерианова киселина. Днес се смята, че действието на дрогата е комплексно и се дължи на цялостния й състав. За качествена дрога се приема тази, която съдържа 0,8% валепотриати и 0,5% етерично масло. При продължително съхранение на дрогата, та съдържанието на валепотриатите намалява.

Действие и приложение на дилянка:

Корените на дилянката действат успокоително при безсъние (умерен сънотворен ефект), нервна възбуда, нервна и психическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене. Валепотриатите имат уравновесяващ ефект - при възбудено състояние засилват задръжните процеси в кората на главния мозък, а при умора мобилизират нервната система. Останалите вещества регулират дейността на мускулния апарат на сърцето и разширяват коронарните съдове, поради което упражняват хипотензивно действие. Премахват спазмите на гладките мускули и действат благоприятно при стомашни и чревни смущения на нервна почва. Дрогата се употребява широко под форма на запарка. Две чаени лъжички корени се заливат с 200 г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 1 час. След прецеждане от запарката се приема по 150 г 2—3 пъти на ден според нуждата. Може да се приема и прах от дрогата - по 1—2 г 2-пъти на ден. При продължителна употреба препаратите на дилянката причиняват храносмилателни смущения. Затова те се приемат през интервали от време (правят се почивки от 3 дни).