Вълча ябълка – Aristolochia Clematitis

Вълчата ябълка е многогодишно тревисто растение, което развива право, неразклонено, набраздено, късо, пълзящо коренище. Листата са сърцевидно-бъбрековидни, последователни, жълтозелени, с изпъкнало по долната им страна жилкуване. Отгоре са по-тъмни, отдолу по-светли. Цветовете са жълти, разположени в групички в пазвите на листата. Плодът е едра крушообразна кутийка с множество тристенни семена. Цъфти през втората половина на пролетта и в началото на лятото. Растението има характерна неприятна миризма.

Разпространение:

Вълчата ябълка се среща по влажните места, край пътищата и оградите в полските, предпланинските и планинските райони навсякъде из цялата страна.

Дрога от вълча ябълка:

Използват се стръковете и корените от вълча ябълка – Herba et Radix Aristolochiae. Надземната част или стръковете от вълча ябълка се събират през време на цъфтене (май-юни). Сушат се на сянка или в сушилня при температура 40 градуса. Коренищата се изваждат след узряване на семената (август-септември). Могат да съдържат влага не повече от 11%.

Химичен състав:

Стръковете съдържат до 0,03% аристоловиева киселина, около 0,4% етерично масло, дъбилни вещества, клематитин (горчиво вещество), алкалоидите аристолохин и магнифлорин, витамин С, ябълчна киселина, ситостерин, сапонин, флавони, антибиотични вещества. Коренът съдържа около 0,5% аристолохиева киселина, горчиво вещество, дъбилни вещества, до 0,4% етерично масло, аристолохиево жълто багрило и др.

Действие и приложение на вълча ябълка.

Дрогата засилва фагоцитарната активност и повишава устойчивостта на организма срещу инфекциозни заболявания. Противомикробното действие е добре изразено при гнойни възпаления на кожата, фурнукуили, трудно заздравяващи рани, язви, кожен сърбеж, протрита кожа. Понижава тонуса на матката и силата на маточните съкращения. Аристолохиевата киселина увеличава силата на сърдечните съкращения, разширява периферните кръвоносни съдове и понижава артериалното налягане през първия стадий на хипертоничната болест. Възбужда дишането действува благоприятно при астма. Намира приложение още при лечение на ревматизъм и подагра.

Българската народна медицина използува отвара от корените и надземната част на растението в малки дози като диуретично и потогонно средство при простуда и запарка при атония на червата. Дрогата се прилага под формата на отвара. Тя се приготвя от 2 чаени лъжички дрога, която се залива с 2 чаши вода. Ври в продължение на 30 мин, след което полученият извлек се прецежда. Отварата се прилага и външно за бани и компреси. Запарката се приготвя от една чаена лъжичка дрога с една чаша кипяща вода, приема се за 1 ден на няколко пъти.