Бял бор – Pinus Silvestris

Белият бор е вечно зелено, смолисто, право, еднодомно дърво, достигащо на височина до 30 м. Кората в долната част е сива и напукана, а в горната – светло кафява. Листата са игловидни, разположени по две, отвън заоблени, а отвътре вдлъбнати, с ципести люспи в основата. Мъжките цветове представляват жълти реси и са събрани в лъжливи гроздове с много тичинки и два прашника. Женските цветове са събрани в яйцевидни шишарки по върховете на младите клонки и се състоят от червеникави люспи, в основата, на които има по две семепъпки. След опрашване шишарките нарастват. Узряват след втората година, люспите им се разтварят и семената опадват. Борът цъфти през май – юни.

Белият бор е разпространен в самостоятелни или смесени гори из планините на България – Средна Стара планина, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и др. До 2200м надморска височина.

За билка се използват Боровите пъпки (Turiones Pini). Освен тях се използва още боровата кора и дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от боровите игли и клонки, боровият сок, маслото от семената. От боровия балсам при дестилация се получава теребинтиново масло и колофон.

Боровите пъпки се берат през ранна пролет (март), когато са в стадий на разпукване. Именно те представляват дрогата, която се използва от билколечението. Те са почти цилиндрични, дълги 3-5 см и дебели 4 мм. Състоят се от ос, около която са наредени нагъсто многобройни червено кафяви, по ръба безцветни и разкъсани, слепени със смолист екскрет люспи. В пазвата на всяка люспа се намира по една семепъпка. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса и добра вентилация. Изсушената билка е с розово кафяв цвят, приятна балсамична миризма и смолисто горчив вкус.

Пъпките съдържат около 0,4% етерично масло, витамини В1, С, К, танин, смолисти вещества, каотин, и др. Етеричното масло съдържа главно алфа-пинин, по-малко бета-пинин, силвестрен, дипентин, терпинеол, кадинен, лимонен, борнеол, сложни естери и свободни алкохоли. Боровите пъпки улесняват отхрачването и действат омекчително на лигавицата и антисептично при остър и хроничен бронхит, ангина, туберкулоза, възпаление на горните дихателни пътища (вътрешно под формата на инхалация и разтривка). Етеричното масло действа пикочогонно, разтваря пикочните камъни и пясъка в бъбреците и пикочния мехур, разширява кръвоносните съдове и предизвиква зачервяване и затопляне на кожата – използва се като кожен дразнител и при лечение на екземи, лишеи и обриви. Поради противовъзпалителното си действие имат добър ефект при ревматизъм, бодежи, ишиас, лумбаго, невралгии, подагра.

Народната медицина го препоръчва и при задух, воднянка, скорбут. При бронхити боровите пъпки се приемат във вид на захарен или меден сироп. При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани. Боровите пъпки се прилагат под формата на отвара. Една супена лъжица борови връхчета се заливат с 300г кипяща вода и се кипят в продължение на 1 мин. Оставят се да киснат 30 мин, прецеждат се и се подслаждат с мед или гликоза. От извлека се пие 3 пъти на ден по 40-80 грама.